Здравейте приятели, навън е снежна приказка, а аз стоя в офиса и гледам как снежинките падат една след друга. На отсрещния тротоар, две деца са се скрили зад една кола и обстрелват преминаващите хора със старателно направени снежни топки. Гледката буди топли спомени от недалечното минало и ме кара да се усмихвам, въпреки невъзможността да работя пълноценно, именно заради снега. Връщайки се 15-20 години назад, си припомням удоволстието от белите и се замислям, как от година на година, децата все по-малко умеят да се забавляват истински! Но не това е темата, изкривените ценности и разбирания за забавление на хлапетата ни!  Любопитно ми е когато бяхте деца, карахте ли възрастните, само при вида на ехидния ви поглед да настръхват? Също така искам да припомня за малко позабравените хулигани от старата школа и мой ментори ... Макс и Мориц? Enjoj

УВОД  Има щури хлапетия, да, но няма като тия. Те са работа голяма. Равни с Макс и Мориц няма! Сториш ли им забележка,  не поправят свойта грешка,  правят грешка двойно тежка:  гледат на това с насмешка.  Все готова е да действа двойката им за злодейства.  Прас магаре! Бух прозорец! Кой го стори? Макс и Мориц!  Пъргави и пакостливи, ябълки крадат и сливи.  То се знае, по-добре е вън от клас да се лудее:  вътре тесен чин те стяга, вънка - шапка на тояга!  Да, обаче сгазваш лука! Тука давам за поука  техните постъпки щури в стихове с карикатури, ПЪРВА ЛУДОРИЯ Всеки гледа, че съседа гледа птици, и той гледа.  Първо - снасят всеки ден,  обедът ти - уреден.  Второ - вярно, че по-рядко пържим пиле, но е сладко.  Трето - ползваш им и пуха:  под юрган от пух не духа,  перушината в дюшека хем те топли, хем е мека, Тъй си мисли леля Грета.  Тя на три кокошки шета, с петльо стават четворица- ценна стока за вдовица. Макс и Мориц ей ги тука,  нещо май в ума им щука - в резен хляб забиват палци,  чупят го на дребни залци.  Дърпат, късат - всеки залък като малък пръст е малък. С връв завързват всеки къс, връзват пак връвта на кръст. Бедната птицегледачка - в дворчето й зла кръстачка! Петльо пипе му не стига, вижда хляб и кукурига. Тича племето кокошо, де да знае, че за лошо? Всяка птица залък лапа, лапа с него и канапа. Тутакси им става ясно, че са свързани по-тясно. Дълго ятото се мята - няма изход на земята! Фър - в небето полетява, там да дири то избава. Ух, на клона сух, горките,  дваж оплетоха конците. Шиите си удължават,  писъците си скъсяват.  Нямат дъх за „кудкудяк" - снасят за изпроводяк. Леля Грета от леглото чува глъч, предчувства злото. Тича – по-голямо зло от туй май не би могло! Плаче, хлипа и нарежда: „Боже, бяха ми надежда, Боже, бяха ми подкрепа, Кой злодеец ги претрепа!” Срязва тя връвта, която люшка мъртвото им ято – вятър да не ги кандилка на зловещата бесилка. Влиза си, превила гръб двойно - от товар и скръб. Първа пакост е готова. То се знае, следва нова. ето и кратко филмче http://www.youtube.com/watch?v=56qfMgvgCFs Очаквайте скоро и останалата част от поредицата, просто такава литературна класика, нетрябва да бъде забравяна.!

Вилхелм Буш е малко познат... учудена съм, че е намерил място в твоя блог.

за съжаление е така, но автори и произведения от такава класа, нетрябва да бъдат забравени! все пак първата адаптация на български, я е направил Елин Пелин.

Така сме се забавлявали, четейки лудориите им и се договаряхме и ние да направим лудория, като тяхната...Понякога, но само понякога успявахме да се правим на "герои" ...
Поздрави!